ТОЗИ ПОЗДРАВ Е ЗА  МИРО ГАНКОВ

 http://www.youtube.com/watch?v=-_Znw2KYYpA&list=HL1334367441&feature=mh_lolz

 

ЕДНА ИСТИНСКА БЪЛГАРКА ТОНЯ БОРИСОВА И НЕЙНОТО ТВОРЧЕСТВО



Ето това е едно от стихотворенията в спектакъла "ЖИВА ПАМЕТ", към които публиката е особено чувствителна. Мечтата ми, е да съумеем да събудим у днешните българи желанието - опознавайки корените на своята родова и историческа памет, да изпитат потребност сами да се превърнат в живи пътечки към безсмъртната душа на България! „С България в сърцето”


Мисля си, че ако хората, които милеят за човещината и тачат своите родови корени и традиции се обединяват, помагат и подкрепят - ще се справим с проблема за духовното оцеляване!
Дано не съм прекалена оптимистка! Няма невъзможни неща за решеният да ги постигне на всяка цена!






Тоня Борисова „Излел е Дельо хайдутин”

Народна песен

Запявам песента. Възкръсват

през тъмни векове опазени,

на пазвата – шевици пъстри,

на кръста – сребърни чапразите..

А под невестинската риза

се шмугва палав вятърът-южняк,

щом с хурка и къделя слизам

в спомена за родов корен пак.

Вървя по сънени баири

през биле самодивско и пелин,

а плитките ми змийки се извиват

и гънат край сукмана модро-син.

Балканът люшва песента ми.

Над селото гори в потаен час

светулков огън над имане...

Пресегна ли се, сребърния тас -

валчестата месечина мога

да взема от небето на шега

и до насита в късна доба,

да пия чиста букова вода

и вредом да поръся всичко:

родитба щедра да се наспори!

Под лунните хармани жички

разточват гласовитите щурци;

жарава звездна се разпаля

в огнището на лятното небе,

доде в Лешнака гребен ален

петелът-слънце с песен подаде!

...

В магичните ни песни Райко свети -

с алтън-пауново перо гори...

Потъва кираджия сред морето

и рони месечинката сълзи...

В Родопа, Странджа, Пирин и Балкана

литват на възбог сокол-орлици:

на юнаци с девет люти рани,

в клюнове да донесат водица.

От хорото грабнал баш момата,

Змей-Горянин тежка сватба прави.

Врекъл се - курбан за Свободата,

с либето, комита се прощава....

...

Родината в шевици пъстри грее

с най-сочни и магични цветове!

Душата ми огнище е и в нея -

все огъня си Паметта кладе:

да не угасват спомени за корен,

за Род и Вяра, майчина сълза...

С България в сърцето, мили Боже,

пътечката си с песен ще вървя!

...

Как пее БЪЛГАРКАТА - славей същи!

Възкръсват спомени за бащин кът,

за стряхата на дядовата къща...

Там щъркелите вече не гнездят,

че няма кой огнище да запали

от пусти гурбетчийски ветрове...

И старци не останаха да жалят,

да плачат скритом и очакват все -

далечните им рожби да се върнат,

за ден - открай света, през океана;

с треперещи ръце да ги прегърнат

и внучета да друснат на коляно...

Днес няма го на картата селцето...

В дворовете до пояс щир расте,

из къщите върлуват ветровете

и люшкат порти – скършени ръце,

на свидна челяд до гнездо далечно,

хабер по облаците да изпратят

да помнят род и корен – вечно;

пътечки да са живи към България!

1980г.В.Търново -2008г.София



Из поетичната книга и едноименния спектакъл: „Пътеки към душата на България”

ТЕЗИ РЕДОВЕ ДО МЕН НАПИСА ИЗВЕСТНАТА И РОДОЛЮБИВА БЪЛГАРКА ТОНЯ БОРИСОВА РАДЕТЕЛКА НА БЪЛГАРСКОТО



Тоня Борисова е родена през 1952 година в гр. Димитровград, Хасковска област. Завършва с отличие Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново и Кино педагогика – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – София. Родственица е на видния писател и общественик Захари Стоянов и майка на три деца. Живее и твори в София. Председател на Фондация „Сълзица за Вас”. Пише поезия, проза, публицистични материали, сценарии за филми и спектакли; занимава се с редакторска работа и литературна критика; прави преводи от и на руски език. Създава музика по свои произведения. Работила е като гимназиален преподавател по български език и литература, а понастоящем е актриса на свободна практика. Има над 650 авторски поетично-музикални спектакъла, на които е организатор, сценарист и режисьор, изпълнител на стиховете и на песни от всички фолклорни области на България, както и на свои собствени композиции. Спектаклите й са различни по вид и продължителност: от тридесетминутен моноспектакъл до грандиозен концерт-спектакъл с участието на изтъкнати певци, инструменталисти, музиканти, оркестри, хорове, фолклорни формации и ансамбли. Валя Балканска, Теодосий Спасов, Янка Рупкина, Бойка Присадова, Гуна Иванова, Костадин Гугов, Петър Янев, Димитър Лавчев, Ваня Костова, Коцето – Калки, доц. Анжела Тошева, проф. Лидия Ошавкова, проф. Павел Герджиков, проф. Херма ван Шайк Ламбермонт (Холандия), Пенка Дилова, Мариана Паунова ( контраалт – Метрополитен опера, Ню Йорк). Дамските камерни оркестри: „София” - дир. Росица Баталова и „Сезони” - дир. Петър Димитров; Видинската филхармония – дир. Свилен Симеонов; Мъжки ортодоксален хор „България” и Хор „Гусла” - дир. Валентин Бобевски, Оркестър „Сите българи заедно”; Академичен хор „Петко Стайнов”; Хор „Родина”, „Планинарска песен”; Хор „Бодра смяна” - дир. Маргарита Бочева; ансамблите: „Гоце Делчев”, „Тунджа”, „Искра”, „Зорница”, „Сеславска пролет”, „Сидер Войвода”, ДФА „Пирин” – гл. худ. ръководител проф. Кирил Стефанов; Хор „Мистерия на българските гласове” – дир. Дора Христова...Десетки са спектаклите с участието на самодейни колективи от цялата страна. Има над 400 публикации в литературния и периодичен печат. Участва в сборници и антологии: „Янтра и Вроскла имат едни брегове” (на български и украински език, Киев, 1982г.), „Антология на съвременната българска поезия” (на български и португалски език, Лисабон, 2005г.); „Сребърни струи”, „Търновград”, „Романтика”, „Поезия-‘79”, Алманах „Янтра”, сп. „Мост”, Ниш. Стиховете й са превеждани на френски, немски, английски, украински, руски, португалски, чешки, турски, есперанто и фарси. Предстои излизане на книга в превод на японски език. Многократно, в авторско изпълнение, стиховете й звучат по БНР и частни радиа. Телевизии с национален и регионален обхват излъчват нейни филм-портрети и спектакли ; отразяват цялостната й дейност  

С това стихотворение искам да започна блога си който до сега не намерих смелост да водя

Ясен Ведрин
ОДИСЕЯ

Умореното слънце опърли
мойте жадни за сън сетива.
Топъл спомен небето ми хвърли -
нежен сноп от любовни слова.

Стара болка в сърцето изплака,
като свят, недовършен гоблен.
Сред вълните жадувах Итака,
побелял от девически плен.

Вятър луд ли платната изопна
или беше средморски мираж?
Може би провидях Пенелопа -
като фея на островен плаж...

Тази толкова търсена фея...
Този зов, който песни тъче...
Шепне сол и дъхти Одисея
във душата на старо момче.

Ето, белват пред мен бреговете.
Кипва вино зад тежки врати.
Не открил любовта в боговете -
в теб изгрявам, преплувал мечти.

(Сбъднати предчувствия)